Малко хора знаят, че в района на Смолян има екопътека с уникални природни красоти, наречениКаньон на водопадите. Той се намира в началото на резервата Сосковчето и приблизително е дълъг около 6 километра.

Екопътеката е маркирана през 2003-2004 година. Поради големия туристически интерес обаче, миналата година РИОСВ – Смолян, я удължи, с което целият маршрут достигна почти 10 км. Пък той, по-точно тя – пътеката, се вие покрай серпантините на Еленска река, издига се нагоре към Перелик и дава възможност да се видят както интересни горски екосистеми и различни скални образувания, така и диви кози, и защитеното от червената книга цвете родопски крем, и какво ли още не.

И то без да се преминава повторно пред природните обекти около съществуващото трасе.

Началото на екопътеката започва от местността Арнаутското след квартала Средок – на 5 км. по пътя Смолян – Мугла. До там по-мързеливите могат да стигнат с кола, но после – нагоре по стръмнината – пеша по каньона...

Пътеката се вие през гората в западна посока – към Карлък, а метални и живописни дървени мостчета я прехвърлят ту отдясно, ту отляво на Еленска река, като има и заслони, и места за отдих.

Смърчови дървета пък я обграждат, докато тя се провира покрай разнообразните скални блокове, наречени от местните хора Редените камъни, които природата е извайвала милиони години.Така неусетно се стига до Вековния бук, имащ диаметър над 4,20 м, като през цялото време се усеща прохладата от непосредствената близост на реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест.

Магията на екопътеката обаче е във водопадите. Под които, в бистрите им вирчета, всеки може да се изкъпе, но… без да се задържа дълго. Защото водата, която ги изпълва и се плиска по скалите, е твърде студена, та чак резлива.

Първият водопад е Ропката. След който водата се стича надолу и все едно, че пропада в казани. Затова и водопадчетата тук са наречени така – Казаните.

По-нагоре по каньона пък животът тупти чрез Сърцето. Което, подобно на едно от седемте Рилски езера, има същата форма. А поредни, но не и по красота, са Каскадите.

И тук, както и при смолянските водни каскади на новия център, водната маса протича забързано по скалите, наподобяващи малки тераски и е все така кристално-чиста и ледено-студена. А завършек на тази дивна смесица от планински ручеи и скали дава най-големият водопад от каньона, наречен на древния певец Орфей.

Ако някой се загледа във водния му пад, който е над 60 метра, при слънчево време ще види дъга.

Огнените лъчи на небесното светило тук сътворяват разнообразни цветове и форми, които се отразяват във водните струи. А малко по-нагоре, като от птичи поглед – от обособените три панорамни площадки по пътя – при надморска височина над 1700 м – се виждат диви кози по скалите, заедно със зелените върхове от Перелишкия дял на Родопите.

Което е една и незабравима, и неповторима картина…

Целият планински маршрут по екопътеката към Карлък е обозначен с информационни табели и знаци за туристи. Но Каньонът на водопадитее само едно от чудните природни творения в Смолянска област, които не само предизвикват възхита, но и ни карат да се гордеем с красотата и разнообразието на Родопа. Впрочем и великият Алеко някога неслучайно е възкликнал – вярно, не за родопския, но все пак за българския Балкан – “Опознай Родината, за да я обикнеш!”

Възклицание, за което човек неминуемо се сеща и днес, когато тръгне нагоре из неповторимияводопаден Каньон над Смолян.