Не са чак толкова много местата, където архитектурен паметник е съчетан с природна забележителност. И си струва да се отиде накрая на България, за да се види подобно нещо. Значи трябва да се гмурнем в Родопите, да подминем Смолян и да се отбием надясно от пътя за Рудозем за село Могилица. Шосето върви по долината на Арда, в горната, чистата u част.
![](/DesignImages/90054047.jpg)
Село Могилица само по себе си не представлява нищо особено. Там обаче са прочутите Агушеви конаци. Най-напред трябва да уточним, че “конак” на турски съвсем не означава, както често се смята, полицейско управление или затвор, а дворец, голяма къща. В случая това е нещо като лятна резиденция на богат турски феодал.
Агушевите конаци се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда. По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си. Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на зидовете.
![](/DesignImages/16_09_2010-14-41-21.jpg)
Въпреки всички укрепления, Агушеви конацисъвсем не са зловещи или страшни. Напротив – белият цвят и рисунките по кулата придават по-скоро свеж и топъл изглед на двореца. Не по-различно е впечатлението и като влезете вътре – широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове. Навсякъде доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. И за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти – истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.
Но нали ви обещах и природен феномен. Е, той е съвсем на близо. На излизане от Могилица в посока Смолян, отляво на шосето тръгва каменист път. С много серпентини той се изкачва по стръмния склон до малка желязна тераса. Това е входът на пещерата Ухловица Въпреки че е малко позната, тя не отстъпва по красота на такива легенди като Леденика и Снежанка. Вярно, вътре е вкарано доста желязо (стълби, парапети), но независимо от това гледката е прекрасна. Както се шегува екскурзоводът – мястото не е за хора със слабо сърце: след стръмното изкачване следва страхотно гмуркане в подземното царство на прилепите.