Не са чак толкова много местата, където архитектурен паметник е съчетан с природна забележителност. И си струва да се отиде накрая на България, за да се види подобно нещо. Значи трябва да се гмурнем в Родопите, да подминем  Смолян и да се отбием надясно от пътя за Рудозем за село Могилица. Шосето върви по долината на Арда, в горната, чистата u част.

Село Могилица само по себе си не представлява нищо особено. Там обаче са прочутите Агушеви конаци. Най-напред трябва да уточним, че “конак” на турски съвсем не означава, както често се смята, полицейско управление или затвор, а дворец, голяма къща. В случая това е нещо като лятна резиденция на богат турски феодал.

Агушевите конаци се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо. Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи, така че при разговор или предаване на вещи от който и да е, жената не се вижда. По този начин е спестено на жените задължението да покриват постоянно лицето си. Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на зидовете.

Въпреки всички укрепления, Агушеви конацисъвсем не са зловещи или страшни. Напротив – белият цвят и рисунките по кулата придават по-скоро свеж и топъл изглед на двореца. Не по-различно е впечатлението и като влезете вътре – широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове. Навсякъде доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. И за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти – истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.

Но нали ви обещах и природен феномен. Е, той е съвсем на близо. На излизане от Могилица в посока Смолян, отляво на шосето тръгва каменист път. С много серпентини той се изкачва по стръмния склон до малка желязна тераса. Това е входът на пещерата Ухловица Въпреки че е малко позната, тя не отстъпва по красота на такива легенди като Леденика и Снежанка. Вярно, вътре е вкарано доста желязо (стълби, парапети), но независимо от това гледката е прекрасна. Както се шегува екскурзоводът – мястото не е за хора със слабо сърце: след стръмното изкачване следва страхотно гмуркане в подземното царство на прилепите.